Бразилският пазар на слънчева енергия (2025 г.)

1. Пазарна структура и текущ капацитет

Общ инсталиран капацитет: Бразилия достигна 55 GW слънчев капацитет до март 2025 г., като разпределеното производство (DG) доминира с 37,6 GW (68%), а проектите с мащаб на комунални услуги допринасят за 17,6 GW (32%). Слънчевата енергия сега представлява 22,2% от общия електрически микс на Бразилия, класирайки се като втория по големина източник след водноелектрическата енергия.

Регионални лидери: Минас Жерайс води с >900 000 DG инсталации, следван от Сао Пауло (756 000) и Рио Гранде до Сул (468 000). Средният запад има най-високо проникване на домакинствата (8,5%), докато североизтокът изостава (4,4%).

На снимката:Слънчева система за монтаж на покрива

2. Траектория на растеж и прогнози

Прогнози за 2025 г.: Очаква се добавяне на 13,2–19,2 GW нов капацитет, 25% увеличение на годишна база спрямо 2024 г. Инвестициите може да достигнат R$394 милиарда (∼$69 милиарда), потенциално създавайки 396 500 работни места.

Дългосрочна перспектива: До 2029 г. кумулативният капацитет може да достигне 90–107,6 GW, движен от DG (54,2–63,9 GW) и мащабни проекти (3,7–5,3 GW годишно).

Скорошно забавяне: В началото на 2025 г. се наблюдава спад от 24% в новия капацитет на ГД (добавени само +1,2 MWp), което се дължи на повишаване на тарифите и тесни места в мрежата.

На снимката:двойна купчина соларен заземен монтаж

3. Икономически двигатели

Високи разходи за електричество: Нарастващите тарифи за мрежата правят слънчевата енергия икономически жизнеспособна, като жилищните системи постигат изплащане за <3 години.

Инвестиционна привлекателност: Въпреки инфлацията, соларното финансиране се разшири; платформи като *Solfácil* отчитат 83% жилищен дял във финансирани проекти.

Създаване на работни места: Секторът е генерирал 1,6 милиона работни места от 2012 г. насам, като само през 2025 г. се предвижда да добави 396 500 позиции.

На снимката:Слънчева алуминиева система за навеси

4. Основни предизвикателства

Ограничения на мрежата:

Разпределени проекти: 30% се сблъскват с „технически откази“ поради проблеми с обратния поток на захранването, което води до забавяне на взаимното свързване.

Мащаб на полезност: Тесните места в преноса принудиха анулирането (напр. проектът на Cubico за 903,7 MW в Сеара).

Тарифни и политически шокове:

Данъците върху вноса на компоненти скочиха от 9,6% на 25% през 2024 г., повишавайки разходите за жилищни системи с 13% и удължавайки периодите на изплащане.

Забавянето на правилата (напр. сметката REBE е в застой за 500+ дни) и данъците на ниво щат (напр. „слънчевият данък“ на Сао Пауло) увеличават несигурността.

На снимката: Соларна алуминиева система за навеси за автомобили

5. Политически и регулаторен пейзаж

Федерални инициативи:

Освобождаване от данъци: Програмата REIDI освобождава федералните данъци (PIS/COFINS) за 5 години за проекти на DG >75 kW.

План за енергиен преход (Paten): Предлага заеми за възобновяеми енергийни източници и надстройки на мрежата.

Държавни действия: Сао Пауло удължи данъчните освобождавания от ICMS за ГД до 2026 г.

Предстоящи реформи: Законопроектът за REBE има за цел да субсидира домакинствата с ниски доходи и да стандартизира достъпа до мрежата, но остава забавен.

6. Технологични и пазарни иновации

Интегриране на съхранение: Хибридните системи нараснаха до 4% от продажбите през 2024 г., за да смекчат нестабилността на мрежата. Компании като *Powersafe* и *SolaX Power* разширяват решенията за батерии.

Адаптивна към климата технология: Производителите на инвертори (напр. *Ginlong*) се фокусират върху устойчивостта при висока температура (работа при 50°C) и компоненти с рейтинг IP65 за влажност.

План за енергиен преход (Paten): Предлага заеми за възобновяеми енергийни източници и надстройки на мрежата.

7. Бъдеща перспектива

Възможности:

Разширяване на съхранението: Новите разпоредби на Aneel (2025–2026) ще опростят

Електрификация на селските райони: Програми като *Minha Casa Minha Vida* са насочени към 2 GW домакински инсталации с ниски доходи.

Заплахи:

Устойчиво високите тарифи за внос могат да потиснат търсенето, особено за търговски проекти.

Регионалните различия в мрежовата инфраструктура могат да увеличат пропуските във възприемането.

Заключение

Соларният пазар на Бразилия е в повратна точка: 55 GW инсталирани мощности демонстрират стабилен растеж, но инфраструктурните ограничения и забавянията на политиките застрашават импулса. Успехът зависи от:

Модернизация на мрежата за позволяване на мащабни проекти;

Ускорено одобрение на законопроекти за REBE, за да се гарантира справедлив достъп;

Локализирано производство за компенсиране на зависимостта от внос.

С координирани усилия Бразилия може да постигне целта си за 2030 г. от 50% възобновяеми енергийни източници и да затвърди статута си на слънчев лидер в Латинска Америка.